Ако не сме доволни от зъболекаря си, просто го сменяме. Ако не сме доволни от роботодателя си – напускаме работа и си търсим по-добра. Ако работодател не е доволен от работника си може да го уволни... С основание в този ред на мисли се питаме – защо ние избирателите, ако не сме доволни от избраните от нас народни представители да не можем да ги сменяме. Та нали ние избирателите сме им повече или по-малко работодатели.

Уви, това е практически невъзможно. Налага се още в началото да го кажем за да не даваме никому лъжливи надежди, колкото и легитимно да е подобно искане. Можем само да обясним защо това е така.

От конституционноправна гледна точка, възможността за отзоваване на избран депутат е иманентно свързана с т.н. императивен мандат. Императивният мандат е противовес на свободния мандат, характерен за съвременните европейски демокрации. Според императивния мандат, характерен за феодалното право, избраният депутат гласува и отстоява само становища, за които е изрично упълномощен от своите избиратели. При свободният мандат, депутата не е длъжен да пита избирателите си как да гласува, а е отговорен за доброто им представляване само пред своята съвест.

Свободният мандат е въведен след Великата френска революция и е възприет в цяла Европа. В конституциите на някои държави като Белгия, Франция, Германия, Италия, Швейцария, включително и България (чл. 67 ал.2) даже е изрично записана забрана за народните представители да получават инструкции от своите избиратели. В по-ново време Европа познава връщане към императивния мандат по време на Парижката комуна през 1871 г. и след това от Болшевишка Русия през 1917 г. От там императивният мандат е възприет и от всички европейски държави попаднали в съветската сфера на влияние и е отменен с падането на комунизма през 1989 г. Важно е да се отбележи, че тази възможност за отзоваване на депутат никога не е използвана на практика.

В Европа свободният мандат е станал мярка за зрялост и абсолютно изискване за възприемането на политическият режим на една държава като демокротичен. Ролята на оценител на тази демократичност на политическите режими играе Съветът на Европа чрез своята Комисия за демокрация чрез право, известна повече като Венецианската комисия. Последната е предназначена да дава мнения по съответствието на дадена конституционна реформа с основните принципи на възприети от всички европейски държави.

Венецианската комисия е имала възможност да се произнесе по възможността за отзоваване на депутати, защото такава е въведена от Украйна през 2007 г. и отговорът, даван при това неколкократно е, че тази възможност противоречи на принципите на свободният мандат.

В днешно време императивен мандат има в страни като Китай, Индия, Нигерия, Южна Африка, Куба, Виетнам и Северна Корея. Подреждането на България в тази редица държави не би било най-добрият атестат за международният ни авторитет. Още повече, че бихме станали втората държава-членка на Съвета на Европа (след Украйна) и първата и единствена членка на Европейският съюз, която си е позволила подобно нещо. Затова каквато и да е реформа в тази посока трябва да бъде предварително съгласувана с Венециавската комисия. Нейните становища формалноюридически не са задължителни, но огромната им политическа тежест ги правят практически задължителни. 

Извън Европа в САЩ (в 19 щата), в Канада и в Британска Колумбия е позната някаква форма на отзоваване на избрани депутати и този пример може да бъде използван за начало на един дебат по въпроса. Този дебат обаче не може да бъде само наш български, а трябва да стане общоевропейски. Поне на теория това не изглежда невъзможно, но практически е толкова трудно, че засега е просто немислимо.

Веднага промени не се правят момче.Ще ти се наложи да изчакаш още четири години и ако сме живи и вземем власта, лично ще ти подпиша да си върнеш правата:)))

Не съм сигурна, но мисля, че и в Швейцария могат за отзовават депутатите си.