Някой си Мърфи бил казал, че „Ако нещата вървят зле, бъдете сигурни, че те ще станат по-зле!“. Същият този Мърфи, в старанието си да е още по-интересен не се притеснява да си противоречи, казвайки „Ако оставим нещата да се развиват от само себе си, положението се променя в посока от лошо към по-лошо. (Ако не се месим — също)“.
През 20-годишния отровен преход, така свикнахме с правонарушенията от всякакъв характер и с безнаказаността за извършителите им, че сега опитите налагането на правова държава ни изглеждат нещо груби – до там, че заговорихме, че сме станали полицейска държава.
В теорията е прието, че с термина „полицейска държава“ се описва състоянието, при което правителството на една държава използва сурови и репресивни мерки, за да контролира социалния, икономическия и политическия живот на подвластното му население. Полицейската държава е повече или по-малко, но със сигурност тоталитарна, защото при нея законът е това, което си науми да направи и изпълни властта. Подвластното население на полицейската държава е принудено да търпи ограничаване на правото си на придвижване, на свободата на изразяване на политическите си и други възгледи и бива обект на постоянно наблюдение със средствата и методите на тайната полиция.
За разлика от класическата тирания, модерната (ако можем да я наречем така) полицейска държава възниква през 18-19 век в Германия, след пагубната за мирното население 30-годишна война. Хората толкова много са страдали от нея, че са били готови да приемат всякакви ограничения срещу гарантиране на сигурност. Това обяснява и сегашното състояние в България, където след 20-годишния преход гражданите толкова много са страдали от несигурност, че са готови да жертват част правата си срещу гарантиране на сигурност.
Аналогията между 30-годишната война в Западна Европа и българският 20-годишен преход (който не се знае дали е завършил) изглежда логична, но е измамна. Българите днес искат сигурност, не чрез полицейската държава, а чрез правовата държава. При правовата държава управлява законът. Правителството просто изпълнява повелите на закона. Обяснимо е, че след като законът години наред е бил игнориран или „врата у полье“, на мнозина стриктното му изпълнение изглежда като досадна полицейщина. За илюстрация само ще ви разкажа следния случай: По радиото тече дискусия за полицейската държава. Дават думата на слушателите и се обажда един човечец, който посочва като пример за наличието на полицейска държава, че докато кротко си гледал мач на селския стадион, дошли лошите полицаи и му наредили да изхвърли биричката, която сладко си сръбвал докато се наслаждавал на спортното събитие. Как да му обясним на този човечец, че Законът за футболното хулиганство забранява наличието на какъвто и да е алкохол на стадион по време на мач?
Може да се каже, че терминът „полицейска държава“ е мутирал с времето и в днес сме започнали да наричаме така всяка държава, която ни досажда със стриктното прилагане на закона. Така например много, често Швейцария е давана за „пример“ на (не е за вярване) „полицейска държава“. И защо? Защото в тази страна законът се спазва толкова точно, та чак създава усещане за измамно неудобство. Всеки, който е карал кола в Швейцария знае, че там никому не хрумва да превиши скоростта, защото знае, че е следен от камери, от униформени или цивилни полицаи и вероятността да ти се размине наистина граничи с нулата. Дори самите швейцарци натискат газта като отвързани, веднъж щом преминат отвъд границата в Германия или Франция, където също има правова държава, но контролът е доста по-хлабав.
20-годишното бездействие на държавата показа, че Мърфи е прав, че нещата отиват от зле по-зле, ако не правим нищо. Сега остава да разберем дали активната намеса ще даде друг резултат?! Във всеки случай ние българите и нашето правителство показваме воля да започнем да действаме нормално, след като сме опитали всички други начини – още една мъдрост на проклетия Мърфи.
06.06.2010 16:31
06.06.2010 21:09