Паника настъпи в редиците на всички политически играчи при новината, че министър-председателя Бойко Борисов е сред обсъжданите кандидатури за кандидат президент. Паниката не може да се скрие, защото, ако това стане – означава край на всички задкулисни сметки. Означава, край защото Бойко Борисов няма противник, който да му се опре. Няма противник, който да има смелостта и капацитета да го победи. Дори „флашките и патрашките“ нямат никакъв шанс. Дори вечният арбитър-балансьор ДПС губи позицията си да е партията, която никога не издига свой президент, но ничий президент не е избран без нейната помощ.

Да се твърди, че Бойко Борисов „бяга“ ако се кандидатира за президент, означава, че Гунди е избягал като е дошъл от волейбола във футбола. Няма свястна причина човек, който е желан за един висок пост и мнозинството избиратели са убедени, че той става за него – да не го заеме само защото така се объркват нечии сметки. Веднъж Бойко Борисов допусна грешката да не стане президент, за да остане кмет на София. Искрено се надявам да не повтори тази грешка. Вярвам, че при вземането на решението – критерият ще бъде дали това е добре за България, а не какво ще кажат политическите букмейкъри.