Jus est ars boni et aequi - Celsus

Правото е изкуство за доброто и справедливостта - Целзиус

Казват, че Британия е остров и затова британците имали по-изострено чувство за начало и за край. За европейците от континента това било доста по-трудно, защото не се знае и до днес докъде се простира този континент, а за балканските европейци прекрачването на граници е направо спорт.

Тези дни българското правосъдие произведе още един емблематичен случай, който ще влезе в учебниците по право, като пример за безграничната нужда от още доказателства. Колкото и да ни се иска да не навлизаме в детайлите от етична предпазливост, този път френския посланик няма да се намеси, защото престъплението не е извършено във Франция (както при убийството на студента Борилски), а в България и то, за капак, на прага на храма на Темида – съдебната палата в София.

Като слушам председателката на съдебния състав оставам с неприятното чувство, че и тя не е убедена в решението си, но нямало как, защото експертизата била такава. То и по делото Борилски сума ти състави из държавата полегнаха на заключенията на експертите, та когато френския посланик скръцна със зъби на още сума ти съдебни състави им се наложи да преобърнат заключенията на колегите си и с правни разсъждения да стигнат до съвършено други изводи.

До такива срамни ситуации се стига, когато бива пренебрегната нуждата от задълбочен интелектуален съдийски труд и съдията се сведе до един регистратор на заключението на експерта.

Възхищавам се на професионалната смелост на младши съдия Мария Дончева, която е подписала присъдата с особено мнение. Според нея подсъдимият Илиян Тодоров е виновен, защото веригата от косвени доказателства не е прекъсната и те водят до единствения възможен извод, че именно Илиян е убил двете момчета и направил опит да убие трети.

Затова пък председателят на състава съдия Ченалова казва нещо, което може да извади от равновесие и най-биволски-спокойните натури: По нейните думи съдебният състав не твърдял, че този подсъдим не е извършил противоправно деяние, но бил невинен "не защото не е участвал и не е извършвал противоправно деяние, а защото това не било доказано".

Подозрително общо между случаите Борилски и Соло, е че и при двете убийства жертвите са заклани и хич, ама хич, не се вижда на хоризонта друг убиец освен обвиняемите.

Тревожи ме мисълта, че поради липса на френски посланик, който да се намеси и ако скоро не бъдат измислени машини на времето, с помощта, на които съдебният състав да се връща в миналото и да може да присъства лично на престъплението, за да види с очите си кой е убиеца, осъден по това дело няма да има. А дали и личното присъствие на престъплението ще задоволи безграничното съдийско желание за безспорни доказателства?! Знам ли?!

По добре младши съдия Мария Дончева по бързо да израства в кариерата, че инак лошо иде ...

Подозрително бързо новината се покри по новинарските сайтове.
Все пак да уточня ,че съдебният състав е от 2ма съдии и 3ма съдебни заседатели.
Така че идеята за честната съдийка не хваща дикиш.Делото е прецакано от следователя,прокурора и съдиите дружно.
Сега театъра е пълен:уж честни ,но тъпи прокурори и следователи и раздвоен
съдебен състав.И всичките чисти.Това сме го гледали вече.
Но ми е интересно колко се е изръсил бащата.Някой има ли идея?
Крайно време е някой от продажните магистрати да бъде ликвидиран и тогава вече ще видим дали лакомията или страха ще надделее.
На убитите момчета ... лека им пръст.
видим дали