Тези дни окончателно стигнах до извода, че Меглена Кунева не желае да стане президент. С всеки изминал ден от кампанията ѝ, тя прави всичко възможно да докаже този мой извод.

Още, когато уж умуваше дали да се кандидатира, аз алармирах, че пред явяването и на президентските избори има юридически препятствия, които сама трябва да се потруди да преодолее. Вместо да поиска ново задължително тълкуване на чл. 93 ал. 2 от Конституцията, която изисква всеки кандидат да е живял пет години в страната, тя и екипът ѝ от изявени юристи, предпочете да се задоволи само да отрича за съществуването на каквато и да е юридическа пречка.

Същевременно екипът и от юристи показа пълна мобилизация и готовност да подава всевъзможни жалби до всякакви инстанции. Отхвърлянето на тези жалби веднага се медиатизира с неистов рев за нарушаване на принципите на равнопоставеност и върховенство на закона.

Меглена Кунева показва завидни юридически познания, когато коментира обжалването на отнемането на лиценза на Лукойл, но запазва гробовно мълчание по собствената си неизбираемост за президент.

Меглена Кунева не пропуска в интервю да засегне любимата си тема за потребителите, но и дума не обелва по темата – защо същите тези потребители ядем гръцки домати, докато българските производители са принудени да изхвърлят продукцията си. Много ми е любопитно как „гражданската“ кандидатка за президент ще излезе пред всички български селскостопански производители и ще им обясни защо договори многократно по-ниски субсидии за тях, за разлика от гръцките ни съседи и приятели?

Всъщност, аз лично се надявах, че благодарение на кандидатурата на Меглена Кунева, в кандидатпрезидентската кампания ще бъдат широко застъпени темите свързани с Европа, точно заради миналото ѝ на главен преговарящ за присъединяването ни към ЕС и после на еврокомисар. А какво се оказва? Вместо евротематика, ще премиламе до втръсване темата за добрата Меглена Кунева, станала жертва на лошите партии и институции, които искат с „нечестни“ съдебни хватки да я препънат по пътя към престола на „Дондуков“ 2!

Не! Благодаря!

Затова и за много други неща смятам, че цялата тази президентска кампания е бутафорна. Г-жа Кунева не желае да стане президент на България, а за пореден път да използва България за целите на собствената си кариера.

Аз подлежа на убеждаване и ако г-жа Кунева беше повела битка срещу несправедливата и откровено глупава разпоредба на чл. 92 ал. 2 от Конституцията, може би щях да се замисля дали да не гласувам за нея. Но тя предпочита да игнорира този проблем, с което показва, че е поредната специална кандидатура – такава, за която правилата не важат. Тя иска тези правила да пречат на други достойни кандидати, като Кристалина Георгиева например, но не и на нея самата.