На 5 ноември в Радомир е формиран Радомирският (наричан още Брезнишки) отряд. Главното командване на Българската армия назначава за негов командир капитан Стефан Иванов Кисов, тогавашен началник на 2-ри пеши Струмски полк. Задачата на този отряд е да охранява шосето София–Радомир и да се грижи за укрепената предварително Батановска позиция. След като става ясно, че главното сражение ще се състои при Сливница отрядът на капитан Кисов получава заповед да атакува Моравската сръбска дивизия разположила се при Брезник и по всеки възможен начин да отклони придвижването и към Сливница. Уморени от предишните сражения българските войници и опълченци се отправят за Брезник късно след обяд при усложнена военна обстановка и тежки атмосферни условия - вали дъжд и сняг и войниците се шегуват, че „Бог трябва да е сърбин, щом трябва да газят в кал и вода до колене“.

В нощта срещу 6 ноември на път за Брезник отрядът е в селата Ярджиловци и Сопица. Съотношението на силите е 4:1 в полза на неприятеля. Сутринта на 6 ноември, на бивака пристига Радомирската опълченска дружина, командвана от поручик Тодор Митов, и Доброволческата чета, командвана от отец К. Георгиев, заместник на Дядо Ильо. В този момент към тях се присъединяват още 30 конници – доброволци от Радомир, въоръжени с пушки, ятагани и револвери. Техен водач е видният радомирски гражданин народният представител Ненко Хранов.

Капитан Кисов е взел от Радомир телеграфен апарат и телеграфист и така успява да поддържа връзка с щаба в София. Първоначално заповедта на началник-щаба Рачо Петров да настъпва внимателно, но още към 9.30 часа получава заповед да настъпва енергично, а веднага след това нова заповед, чийто текст си заслужава да се цитира:

[1].  Ако неприятелят е заминал за Сливница, нападайте го в тила, за да го задържите. Употребете всичките си сили и средства. От вашите удържания зависи съдбата на Сливнишката позиция и армията. Можем да загубим един отряд, но да спасим армията и Отечеството“

Войниците и офицерите разбират каква саможертва се изисква от тях. В този момент при Сливница нашите войски все още не са готови да посрещнат атаката на обединените три сръбски дивизии. В очерталата се сложна ситуация за България се разчита изключително на бойния дух на войниците от отряда на капитан Кисов.

На 6 ноември сутринта командира на Моравската сръбска дивизия получава заповед да остави един батальон в Брезник и да се отправи веднага за Сливница. Изтеглянето на сърбите започва по обяд, като челото на колоната им е на превала за Сливница, а опашката на километър от Брезник.

Точно тогава отрядът на капитан Кисов заема южната страна на хълма Бърдото край Брезник и атакува противника. Участници в този бой свидетелстват, че капитан Кисов произнася кратка реч и прочита последната телеграма пред дружинните командири и офицерите от отряда. Той предупреждава, че срещу техния малочислен и слабо въоръжен отряд врагът противопоставя цяла дивизия с кавалерия и артилерия. Кисов подчертава, че вярва в бойците, от които зависят битката и изходът на войната и най-вече съдбата на Съединението. И клетвено завършва словото си с думите:

„Тази жертва ние трябва да дадем, па макар и костите си да сложим на бойното поле“.

Забелязала пристигането на Радомирския отряд на капитан Кисов, Сръбската дивизия, изтеглена вече в походно положение към Сливница, се обръща назад, построява се в боен ред и контратакува отряда, като боят се разгръща на хълма Бърдото за височините Свети Никола и Света Троица. Офицерът Л. Нишков си спомня: „Всички мислехме да изпълним буквално заповедта, дадена ни преди боя, т.е. да се хвърлим върху неприятеля „в щик“, та ако ще би всички да погинем“. В същия дух пише и дружинният командир капитан Стоян Филипов: „На всеки от нас – офицери и войници, беше внушено, че отиваме жертва за спасяването на Отечеството, та малко се влагаше разум в действията. Да стигнем неприятеля, затова се мислеше. И задачата беше такава. Стигнете и завържете бой, колкото и да са неравни силите“.

Според капитан Кисов боят край Брезник продължава три часа. Очертава се надмощие на противника. Когато сърбите обхващат фланговете, капитан Кисов дава заповед за отстъпление. Участвалите в боя офицери от Струмския полк – поручик Димитър Бошнаков и капитан Йосиф Ангелов, свидетелстват, че въпреки силния огън на неприятеля отстъплението е извършено в пълен боен ред. Отдалечават се на няколко километра, за да излязат от обсега на противниковата стрелба. Поручик Л. Нишков пише, че отстъплението е било „образцово“, а не паническо – както твърди ротмистър Бендерев. „И може би това накара сърбите да мислят, че ги мамим към някоя засада“. Отчита се, че това е повлияло на Сръбската дивизия при преследването на отстъпващите българи.

Самият командир правилно оценява историческата роля на тази битка и още навремето заявява: „Отрядът отстъпи, но задържа цялата дивизия на полковник Топалович при Брезник чак до обяд на другия ден“.

Така основната задача – да се отклони и задържи непри­ятелят, е блестящо изпълнена. Настъплението на Моравска­та дивизия е спряно и забавено с един решителен за изхода на войната ден, решителен и за блестящата военна защита на каузата на Съединението. Видният военен командир ге­нерал Иван Фичев пише, че с действията си край Брезник през този ден отрядът дава възможност на Западния корпус да укрепи левия фланг и да осуети намеренията на врага да обходи лявото крило на позицията в Сливница.

В резултат на подвига на тази част обстановката на Сливница коренно се променя. В този ден прииждащите от турската граница български военни части успяват да се съсредоточат и да стабилизират позицията. Фатално за противника се оказва закъснението на Моравската дивизия. Впоследствие сръбските дивизии са разбити и отхвърлени далеч от бойното поле. Пътят за постигане на историческата българска победа е открит.

Цената на този успех е много висока. На 6 ноември 1885 г. на бойното поле край Брезник загиват 99 души, ранени са над 100 бойци, а изчезналите са 116. Загубите на сърбите са само 3 убити и 13 ранени, но последствията тежки – загуба на сражението при Сливница.

Само два дни след боя край Брезник, на 8 ноември 1885 г., началник-щабът на БА капитан Рачо Петров признава пред Кисов историческата съдбоносна роля на този храбър отряд за изхода на войната в буквалния смисъл.