Аз станах член на Политическа партия – Граждани за Европейско Развитие на България. Членувам в Областната структура  на ГЕРБ в Перник. Когато станах, член, колегите ми ме помолиха да дам нещо като интервю, което да излезев местната преса. Тъй като на пресата и се видяло много дълго и е било публикувано отчасти, реших, че е добре да го поставя цялото в блога си, въпреки ,че откакто го дадох мина половин година.   Господин Борисов, от близо 7 години живеете в чужбина, как се случи така? През 2001 година съпругата ми беше изпратена като български дипломат в Постянното ни представителство към Съвета на Европа. Тя прие поста и така семейството ни замина за Страсбург. Това промени моите професионални планове, но ми откри и нови възможности. После за известно време се преместихме Париж, а сега в Люксембург.   Вие сте роден и израснал в България, тук сте получил образованието си. Как се адаптирахте към средата там и как ви приемат колегите, хората, с които общувате? Изживяването да срещаш най-различни интересни хора е несравнимо. Животът ми в чужбина, ми помогна да се отърся от много предразсъдъци и да преоткрия по много положителен начин своята българска идентичност. Така например не е вярно, че българите в чужбина не си помагат. Аз съм изпитал на гърба си тази солидарност, толкова съм доволен от начина, по който са ни помагали наши сънародници, че постоянно си мисля, че аз все не съм направил достатъчно за да върна този жест. Е, стават и неприятни случки, но къде ли ги няма?. Ако някой твърди, че зад граница българите не си помагат по-добре да потърси причината в себе си.   Вие опровергавате един страшен мит?! Много ще се радвам да е така. В чужбина усетих, че общувайки с мен, хората искат да си направят извод за всички останали българи. Не очаквах подобно нещо и се почувствах натоварен с много голяма отговорност. Никога преди да замина в чужбина не съм готвил нещо повече от яйца на очи. Мама не беше много във възторг от заминаването ни, но беше приятно изненадана, че започнахме да се интересуваме от рецептите и за лютеници, баници, качамак и прочие странни за чужбината яденета. Неописуемо е удоволствието да видиш огромната признателност и благодарност на приятеля, комуто си спретнал такава уникална вечеря. А да видите с какъв възторг чужденеца се опитва да заиграе българско хоро! Преди няколко дни пак се веселихме с една разнородна компания от приятели и един белгиец, изключително порядъчен и някой би казал праволинеен човек с огромно удоволствие яде шкембе чорба. Не знам дали да му вярвам, че вкуса на чорбата му хареса, но му беше много забавно да свали две мокри ризи от гърба си докато яде от този наш пикантен национален специалитет. Толкова изглеждаше освободен, като излязъл за пръв път от черупката си беше. Най-болно ми е и най-много се дразня, когато някой ни съветва, че българина, за да станел европеец трябвало да смени своя манталитет, да си смени чипа и пр. нелепости. Ние сме европейци, но другите европейци ни уважават за това, което могат да получат от нас, а не за това, което ние можем да получим от тях. Девиза на Европа е ЕДИННИ В МНОГООБРАЗИЕТО.   Това, което казвате, доста противоречи на представите ни за западноевропееца. Не помня какви представи съм имал някога, но западноевропееца когото познавам, много обича нашата култура на ракийката и салатката. Няма причина ние да пазим тази култура само за себе си. Добре е да я споделяме. Това е според мен причината чужденци не само да идват на туризъм в България но и за да живеят и работят тук, въпреки неуредиците ни. Почти всички българи живеят с нагласата, че нещо не им е наред и трябва да се променят за да са харесвани и одобрени. Мисля, че това е нещо, което безидейни политици се опитват да ни набият в главите. Но това е само един неумел начин да намерят оправдание за неуспешната си политика.   Познавате се с част от българската общност в Люксембург и Франция, какви са политическите идеи и политическото мислене на тези наши сънародници? И при тях, както и навсякъде има хора с политически възгледи, а има такива, които са аполитични.   Как си обяснявате тази аполитичност? Лично аз не одобрявам състоянието на аполитичност. Смятам, че това е някаква форма на егоизъм. Французите имат един израз, с който описват урбанизирания начин на живот в Париж и въобще в големия град : metro – boulot - dodo (метро – бульо - додо  метро – бачкане - спане). Когато животът ти тече по тази монотонна формула, не е трудно да изпаднеш в аполитичност по неволя, но това не означава, че политиката не ги засяга. Да си политически активен и ангажиран, според мен означава да си провел дебата със самия себе си по въпроса – как искаш да бъде устроено обществото, в което живееш.   Вие какво сте избрали за себе си? Интересувам се от политическият живот у нас и в чужбина и виждам смисъла на политиката като средство за постигане на добро управление. Добрата политика е ориентирана към избирателят. Виждал съм как политици подават оставки за съвсем малки провинения на към техните избиратели. Един истински политик никога не губи връзка със своите избиратели Ето вчера например бях за пореден път впечатлен от бившият френски президент Г-н Валери Жискар д’Естен, който беше гост на една конференция организирана от Френското и Немскто посолство и от фондациите „Робер Шуман” и „Конрад Аденауер”. Той направи изказването си по един разбираем и увлекателен начин, но говорейки пред нас, непрекъснато имах усещането, че този човек си дава сметка, че думите му ще стигнат до ушите на френските избиратели. Искам и нашите политици по този начин, във всичките си действия да се съобразяват със своите избиратели.   Това ли е причината да изберете за себе си Политическа Партия ГЕРБ? Вие сте един от последните утвърдени членове в Перник. Изборът ми е осъзнат. Този мой избор е плод на продължително наблюдение и анализ. Първоначално бях впечатлен от лидерът на ГЕРБ. Въпреки, че критиките към него не стихват, намирам, че поведението му е най-близко с това на отговорните пред своите избиратели западни политици. Споделям дясно-центристката ориентация на ГЕРБ, особено в икономическата област. Подкрепям политиката на ниски данъци, ясни правила и добро управление. Много партии са заставали зад тези идеи, но ГЕРБ е партията, която е в състояние да ги приложи на практика.   Г-н Бойко Борисов е емблематична личност в България. Така е, той взема отношение по всеки важен за страната и за хората въпрос и затова го слушат всички, дори и критиците му. Показва воля, за решаването на всеки проблем и не се страхува да поема рискове. Той е човек, който подобно на френският президент Г-н Никола Саркози, приема смело предизвикателствата, които враговете му подхвърлят за да се провали, но той с подчертаният си вкус към победата превръща тези предизвикателства в триумф. Речта му и да не се харесва на всички е на разбираем български и е чуваема. Най-забележителни са лидерските му качества. Той може да ни води. Аз лично не бих приел да ме води някой, който видимо не знае как да води всички ни към победа.   Какъв е вашият ангажимент с ГЕРБ? Според социологическите проучвания ГЕРБ има най-много поддръжници сред образованите и работещите български граждани. Сред тези хора се чувствам на мястото си и така мога да участвам в утвърждаването на десните ценности и на доброто управление. ГЕРБ е алтернатива на обездвиженото статукво. Не приемам критиките че ГЕРБ не предлага нищо ново и че няма достатъчно подготвени кадри. Сегашните управляващи ни намилат, че са безалтернативни. Аз не мога да приема равнодушно това оскърбление. Това са хора, които се смятат за незаменими, но както казва Генерал Де Гол „Само гробищата са пълни с незаменими хора”. Още не ми е минало разочарованието и от НДСВ, които пропуснаха един невероятен шанс, даден им от избирателя да извършат необходимите на страната реформи. За разлика от тях ГЕРБ непрекъснато излъчва положителни сигнали към обществото. Нашият лидер не се е родил такъв, а сам се е наложил със собсвените си качества и е обединил около себе си изключително качествени хора. Много силно се впечатлих от постъпката на Ради Точев когато се оттегли от изборите за Европейският парламент заради злополучният ицидент, който стана тогава. Ето такива сигнали, очаква избирателят. Ради се оттегли, но се извиси морално.   ГЕРБ партия на морала ли е? Моралът не е цел, той е лодката, с която плаваме към нашите политически цели. Когато виждаш това поведение у хората около теб се чувстваш доволен и на мястото си. Това е усещането за надежда. Електоратът на ГЕРБ е изключително взискателен. Хората са лъгани толкова много, че недоверието им може да избухне във всеки един момент. Само излъчването на такива добри послания обединява. Доброто политическо управление се познава по това, че не се оправдава с манталитета на хората, а променя машината на демокрацията. Резултата от доброто управление е, когато станеш сутрин да видиш, че улицата ти е измита, че колата ти не е открадната, че имаш качествени ток, вода, че не харчиш почти всичките си доходи за храна, а когато дойдат сметките ти за плащане, да не са като някаква сложна шифрограма, а да е толкова ясна, че без да си учил счетоводство да можеш да провериш всеки киловат, кубик и всеки лев, и да си сигурен, че не си излъган.   Къде е вашето място в ГЕРБ? Независимо къде съм по света, аз съм част от добрата кауза на ГЕРБ. Имам знания и опит, които могат да са полезни за България. В политическите идеи отстоявани от ГЕРБ е смисъла и бъдещето на България, и имам желание и енергия да работя за тази кауза.   Вие често се прибирате у дома. Това носталгия ли е или Европа ви омръзва? Може би ще се повторя, но за мен, роднините, приятелите, българският дух, са най-важни. Това прави и мен, и семейството ми стойностни и със самочувствие сред останалите европейци. Освен по работа си идваме често и за празниците, по добри и лоши поводи, това живота. България и българите сме хубави в истинският си образ, с неповторимата си идентичност. Трябва да отстояваме добрите достижения на нашата култура. Много елементарни неща остава да направим и не просто ще оцеляваме, а ще сме щастливи и богати.